90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 11:45
 

 

6. Начело на

Българския футболен съюз

застава Любомир Сокеров (28.07.1940 – 23.04.1942)

 

Автор: Димитър Цанев

 

Четири години след обявяването на новоучредения Български футболен съюз за „несъществуваща организация“ и неговото разтурване от властите, същият отново се появява на футболната сцена. На 28 юли 1940 г. в София Висшият спортен съвет на Българската национална спортна федерация (БНСФ) решава: „федерирането на федерацията на базата на 4-те родови спортни съюза в т.ч. и Български футболен съюз. Избран е управителен съвет (УС) на същия в следния състав: председател Любомир Сокеров (доскорошен председател на „Славия“ (1936 – 1937), председател на Спортния съд, както и помощник кмет на Столичната голяма община), подпредседатели: Симеон Т. Кисьов и Александър Карапетров, секретар: Любомир Николов, касиер: Асен Станишев, съветници: Иван Радоев, Иван Батанджиев и д-р Спилко Хубенов.

БФС влиза в структурата на БНСФ и не е регистриран като юридическо лице. Спрямо досегашните централни футболни комитети при федерацията, съюза обаче е с по-голяма самостоятелност и представителност.

Решенията по глобалните въпроси на 4-те съюза се вземат от Висшия управителен съвет (ВУС) на БНСФ, която е съставена от по 5 нейни представители. От страна на БФС представители са: Любомир Сокеров, Симеон Т. Кисьов, Асен Станишев, Светослав Димитров и Иван Качев. Представителите на съюзите стават по право подпредседатели на ВУС на БНСФ.

Висшият спортен съвет създава и самостоятелен Български спортен съюз, в който влиза и футболът.

Любомир Сокеров и екипът му се захващат най-напред с организирането на предстоящите

два мача на московския ‚Спартак“ в София. На 20 юни ФИФА е разрешила на България да играе със съветски тимове. Получавайки съгласието и на правителството на професор Богдан Филов за гостуването на руските футболисти, компетентните държавни органи от своя страна вземат извънредни мерки за осигуряване на нужния ред и предотвратяване на евентуални провокации и инциденти. Те обясняват тези мерки със сложните взаимоотношения между България и СССР в условията на Втората световна война.

Мачовете се играят на 11 и 14 август на игрище „Юнак“ при много голям интерес. В първата среща „Славия“ – „Спартак“ гостите демонстрират модерен футбол и заслужено печелят с 1:6. Двубоят се свири авторитетно от Тодор Атанасов. Във втория мач срещу Сборен софийски отбор, московските футболисти отново побеждават, този път с 1:7. Остри критики има по отношение на руския съдия Усов.

В навечерието на шампионата 1940/41 г. се разгарят спорове около съществуването на Националната футболна дивизия. С този въпрос се занимават няколко пъти Висшия спортен съвет, Върховния управителен съвет на БНСФ, както и УС на БФС. В резултат на това се учредяват: Софийска футболна дивизия от 7 клуба и две футболни дивизии в страната – Северобългарска и Южнобългарска с по 8 отбора. Сформирана е и нова своеобразна Национална футболна дивизия с 12 отбора – 3 от София и 9 от провинцията. Ето и нейния състав: „ФК13“, „Славия“ и „ЖСК“ – София, „Цар Крум“ – Бяла Слатина, „Хаджи Славчев“ – Павликени, „Владислав“ и „Тича“ – Варна, „Спортклуб“, Левски“ и „Парчевич“ – Пловдив, „Напредък“ – Русе и „Македония“ – Скопие.

Въвежда се отново старата система на елиминиране, като отборите играят по два мача помежду си с разменено гостуване. С това се прави движение назад в качеството на държавното първенство.

Във финалната фаза на провеждания шампионат 1940/41 г. много добре се представят отборите на „Македония“ (Скопие) и „Цар Крум (Бяла Слатина), които си пробиват път съответно до ¼ и 1/8 – финалите. До финала достигат софийските „Славия“ и ‚ЖСК“. Първият мач се играе на 21 септември 1941 г. на игрище „Юнак“ и завършва 0:0. Една седмица по-късно в реванша славистите са по-мобилизирани и печелят с 2:1 (1:1). За успеха им допринася и австрийския треньор Франц Кьолер.

Следващият сезон 1941/42 г. е предшестван от нови структурни промени: разформироват се Северобългарската и Южнобългарската дивизии, като на тяхно място се създават 17 областни спортни дивизии. След проведените в тях квалификации в Националната футболна дивизия намират място 22 отбора: „Ботев“, „Княз Кирил“, „Левски“, „Славия“, „ЖСК“ от София, „Македония“ (Скопие), „Тича“ и „Победа“ от Варна, „Македония“ (Битоля), „Гоце Делчев“ (Прилеп), „Мария Луиза“ (Лом), „Цар Борис III“ (Добрич), „Скобелев – Победа 39“ (Плевен), „Спортклуб“ и „Христо Ботев“  от Пловдив, „Атлетик“ (Дупница), „Кубрат“ (Попово), „ЖСК“ и „Вардар“ от Скопие, „Ботев“ (Хасково) и „Георги Дражев“ от Ямбол.

До 1/4 – финалите се играе в един, а след това в два квалификационни мача при разменено гостуване.

Да припомним, че по това време – след присъединяването на Добруджа, Македония и Беломорска Тракия към територията на България, БНСФ е разделена на 20 спортни области:

1. Балканска – седалище Трявна

2. Битолска – Битоля

3. Беломорска – Кавала

4. Варненска – Варна

5. Видинска – Видин

6. Врачанска – Враца

7. Добричка – Добрич

8. Пиринска – Горна Джумая (сега Благоевград)

9. Пловдивска – Пловдив

10. Плевенска – Плевен

11. Рилска – Дупница

12. Русенска – Русе

13. Скопска – Скопие

14. Софийска – София

15. Старозагорска – Стара Загора

16. Тунджанска – Ямбол

17. Търновска – Търново

18. Хасковска – Хасково

19. Черноморска – Бургас

20. Шуменска – Шумен

 

Екипът на Сокеров упражнява своите функции до пролетта на 1942 г., когато се провеждат първите мачове на спортните области за излъчване на представители в Националната футболна дивизия.

При влошаващата се вече международна обстановка Сокеров успява по време на своя мандат да организира и няколко

международни срещи.

На 20 октомври 1940 г. в Мюнхен се провежда мача Германия – България 7:3 (3:2). През първото полувреме германските футболисти прибягват до грубости, контузени са наши играчи. Плахият унгарски рефер Киш изпуска играта и се стига до разгромна загуба. През пролетта на следвата година се играят още два мача: Берлин – София 4:0 (2:0) 0 Виена – София 5:2 (2:0). Последният мач Хърватско – България 6:0 (3:0) е на 11 април 1942 г. в Загреб.

Равносметката е твърде негативна и подсказва за слабости, както при подготовката, най-вече кондиционната, така и при формирането на съставите и представянето на самите футболисти.

Още при започване на пролетния дял на първенството, на 23 април 1942 г. Любомир Сокеров си подава оставката от двата поста, изтъквайки в мотивите си „липса на свободно време“. Причината навярно е другаде. БФС все още няма Устав, няма и нов Правилник на БНСФ, който да регламентира взаимоотношенията между Федераията и Съюза. Освен това касата е обща и част от приходите на БФС отиват за издръжка на атлетиката и другите спортове. Всичко това създава напрежение в работата на двете организации „под една шапка“ и води не рядко до недоразумения и конфликти.

След оттеглянето си от БФС Любомир Сокеров продължава да изпълнява задълженията си в Столичната голяма община.

 

 

Главна снимка: вестник „Спорт“ (от ляво на дясно): Любомир Сокеров, д-р Тодор Зъбов, Стефан Тошев

Снимка 2: 11 август 1940 г., игрище „Юнак“, София, Славия – Спартак (Москва) 1:6, съдии: Т. Атанасов, В. Стефанов, Б. Паунов. Тодор Атанасов е последният от дясно.

 

 

 

Източници:

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура II 11250 Надвечерието на двадесетгодишнината, Отчет на Върховния управителен съвет на БНСФ

 

 

 

 

 

 

 

Още от 90 г. професионален футбол

Първите ръководители

12 август 2014 13:57

Празнуваме 90 г. организиран футбол в България с поредица за историята... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 13:53

2. Учредяване на Български футболен съюз през 1935 г.... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 13:22

3. Начело на Българска национална спортна...... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 13:07

  4. Начело на Българска...... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 11:56

  5. Начело на Българска...... още

1 2 3 4