90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 13:07
 

 

4. Начело на

Българска национална

спортна федерация

застава Лазар Попов (14.12.1936 – 01.03.1939)

 

Автор: Димитър Цанев

 

На XІІ конгрес на Българската национална спортна федерация (БНСФ), проведен в Ямбол в салона на Военния клуб на 13-14 декември 1936 г. за членове на управителния съвет (УС) са избрани: Лазар Попов, д-р Тодор Зъбов, д-р Владимир Манов, Илия Младенов, Ст. Душев, Ангел Друмев, Кирил Василев, д-р Петър Стоянович, Димитров и Ст. Гайдарски. При конструирането за председател е определен Лазар Попов. Той е бивш футболист на русенския „Левски“ и спортен деятел в града.

Три мандата е подпредседател на федерацията. По професия е юристконсулт.

Избран е и Централен футболен комитет (ЦФК): Иван Батанджиев – председател и членове – Тодор Калканджиев, Константин Мазников, Любен Николов и Любен Тончев.

Пред екипа на Лазар Попов стоят за реализиране решенията, приети на конгреса.

1.    Създаване на игрища по всички градове и села

2.    Създаване на ръководни кадри по всички видове спорт чрез специални школи за подготовката им.

3.    Обезпечаване на пътуванията по железниците на спортни групи, които извършват това със спортно-техническа цел.

4.    Установяване на постоянен източник за набиране на средства за нуждите на организациите.

5.    Премахване на всички облози, такси и данъци, които пречат за финансовото заздравяване на федерацията.

Изпълнението на някои от тези решения е свързано с непрекъснати действия пред съответните държавни и общински органи и ще продължи до края на мандата му.

ЦФК е оправомощен да извършва цялостната спортно-техническа дейност по организирането и провеждането на първенството: изготвяне на програми, пренасочване на мачове, налагане на наказания на провинени играчи, правене назначения на областни дежурни и пр.

След дълги дискусии, продължили няколко години „за“ и „против“ Националната футболна дивизия е учредена през месец септември 1937-ма година, в навечерието на футболния шампионат, сезон 1937/38. Същата е в състав от 10 отбора: 4 от Столицата и 6 от страната. В нея се играе в два полусезона – есен и пролет при взаимно гостуване на отборите.

Спортната ни общественост определя това събитие като „голям ден за футбола“.

Очакваното с голям интерес първенство започва на 17 октомври. В първия кръг се срещат:

„ФК 13“ (Сф) – „Владислав“ (Вн) 2:2 – съдия Георги Конов (Пд)

„Шипка“ (Сф) – „Левски“ (Сф) 2:0 – съдия Димитър Генчев (Сф)

„Левски“ (Рс) – „Ботев“ (Пд) 3:1 – съдия Никола Стоянов (Дрян)

„Тича“ (Вн) – „Черноморец“ (Бс) 2:2 – съдия Кирил Петков (Сф)

„Г.Дражев“ (Яб) – „Славия“ (Сф) 3:0 – не се явява

За съдиите е бил възприет принципът – да са неутрални и от най-близката спортна област.

Първенството протича много напрегнато. По игрищата не рядко избухват скандали, посяга се и на реферите. Съдиите от Русе и други спортни центрове отказват да свирят мачове поради упражнено насилие над тях. Особено фрапиращ е случая в Ямбол, където на мача между местния „Дражев“ и „Ботев“ (Пд) е бит софийския съдия Никола Борутчийски. Футболно - реферската колегия (ФРК) реагира на този вандалски акт и отказва да изпраща рефери в Ямбол.

В крачка се решават и проблемите, които непрекъснато изникват: ограничаване на практиката с опрощаване на провинени играч/и, осигурване на по-надеждна охрана срещу посегателствата върху съдиите, решаване контестациите на базата на нормативните документи и др.

Шампион става варненския „Тича“, който в последните два кръга на 24 и 31 юли 1938 г. побеждава преките си съперници „Шипка“ (Сф) и местния ‚Владислав“.

България е заявила намерение за участие в:

квалификациите за трето световно първенство (СП) във Франция през 1938 г. Жребият ни определя да се срещнем с Чехословакия, вицешампион от предното СП. Първият мач се играе на 7 ноември 1937 г. в София на игрище „Юнак“ пред 15 000 зрители. Чехословашките футболисти повеждат с 0:1 в самия край на първото полувреме, а българите изравняват резултата от дузпа в 89-та минута. В последните секунди отборът ни бележи гол, но италианския рефер Риналдо Барсалина не го зачита – бил свирил края на мача преди удара на дяното крило Никола Николов в противниковата врата.

Постигнатото равенство срещу авторитетния противник е един от най-големите успехи на националния футбол в периода до Втората световна война.

Непосредствено след това XIV конгрес на БНСФ, заседавал в Габрово между 28 ноември и 1 декември преизбира Лазар Попов за председател, както и досегашните членове на УС. Председател на ЦФК става Константин Мазников.

Конгресът учредява нова – Балканска спортна област, която обхваща Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна с 8 клуба.

Управлението на Лазар Попов организира през 1938 г.

Първия турнир за Царската купа.

В него участвуват отбори от различни дивизии на окръжните спортни области от цялата страна. Това го прави много привлекателен за зрителите. Играе се по един мач по системата на елиминиране. След оспорвани мачове и някои изненадващи резултати (на ¼-финалите „Победа“ (Вн) – „Левски“ (Пл) 2:3, „Спортклуб“ (Пд) – „Левски“ (Рс) 1:2) до финала достигат „ФК13“ (Сф) и „Левски“ (Рс). Мачът се играе на 3 октомври в Столицата на игрище „Юнак“. Русенци повеждат с 0:1, но по-опитния отбор на софиянци обръща мача и довежда резултата до 3:1. Малко след това футболистите на крайдунавския град отбелязват гол, който не е зачетен от плевенския съдия Васил Кавалджиев. В знак на протест гостите напускат терена. Разразява се голям скандал, който помрачава празника.

На „ФК13“ е присъдена служебна победа с 3:0.

Следващото държавно първенство 1938/39 г. също така е характерно с оспорвания си характер. Фаворити за титлата са софийските „Славия“ и „АЦ23“, както и ‚Тича“ и „Владислав“ (Вн). То е съпътствано и от някои отблъскващи сцени. Голям скандал избухва във Варна на мача на местния „Владислав“ срещу „Славия“, който е наситен с много грубости. Съдията Пенчо Димов от Русе изгонва двама играчи на варненци и четирима на софиянци за груби и непристойни прояви и прекратява мача. Следват разправии, контестация от „Славия“, анкетна комисия и накрая решение на Спортния съд за обявяването на служебен резултат 3:0.

Във варненското дерби „Тича“ – „Владислав“ се е развило истинско сражение – със схватки и кръв, вадене на ножове, реферът Васил Кавалджиев е бил в опасност, съобщава в. „Спорт“. ФРК отказва да изпраща рефери във Варна. На последвалото съвместно заседание между нея и ЦФК от 4 октомври (председател е Светослав Димитров), двете страни не стигат до решение и препращат спора към БНСФ.

През месец декември софийските рефери на свой ред отправят протест пред ЦФК и Спортния съд за толериране на някои играчи, като Китанов, Габровски, Николов и др., посегнали на съдии. И отказват да назначат рефери за мачовете на техните клубове. Всичко това създава голямо напрежение в спортната общественост, рикушира и върху авторитета на федерацията.

В средата на месец декември БНСФ откликва на случващото се и провежда пленарно заседание с участито на всички управителни тела. На него е разгледан скандалът на варненското дерби, както и бойкота на ФРК и на Софийската реферска секция да назначават съдии. БНСФ декларира, че ще вземе решителни мерки за предотвратяване изстъпленията срещу съдиите и конфликтът е преодолян.

Есенният сезон завършва при зимна обстановка.

В международен план най-важното събитие е втората квалификация за третото световно първеснтво с отбора на Чехословакия. Мачът се играе в Прага на 4 април 1938 г. пред 30 000 зрители. Българският национален отбор, набързо скалъпен е неподготвен този път и не може да се противопостави на опитния си съперник. През второто полувреме отпада физически и губи катастрофално с 0:6 (0:1). Критиките в страната са много остри, иска се оставката на УС. Напрежението се подсилва и от загубата преди това – през месец март от Франия с 1:6 (0:2).

След двете поражения на националите, през месец октомври подготовката им е поверена на новия футболен капитан Иван Радоев. Той съставя амбициозен план за стабилизиране на отбора и укрепване самочувствието на футболистите. Ще успее ли да го изпълни – времето ще покаже.

Критиките, в т.ч. и за някои неудачи в първенството очевидно са повлияли на Лазар Попов, макар че той е получил доверие и е бил преизбран за председател от XVредовен конгрес на БНСФ на 4 октомври в София. На 1 март 1939 г. същия си подава оставката. В УС приемат оставката му и като знак на благодарност провъзгласяват Лазар Попов за почетен член на БНСФ, като го награждават със златна „Почетна значка“.

 

 

 

Главна снимка: Лазар Попов

Снимка 2: 7 ноември 1937 г., игрище „Юнак“, София, СК България – Чехословакия, национален отбор, от ляво на дясно: Георги Балъкчиев, Никола Б. Николов (Колето), Георги Пачеджиев (Чугуна), Борислав Габровски (Габрата), Борислав Каменски (Камичето), Любомир Ангелов, Любомир Петров (Боби), Крум Милев (Палаврата), Панайот Стефанов (Пано), Анастас Ковачев (Кълвача), Ради Мазников (Мазнето)

 

 

 

Източници:

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура В 141, в. "Спорт", бр.1376/03.12.1937 г.

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура II 11250 Надвечерието на двадесетгодишнината

Библиотека Народно събрание Кадрова справка за Лазар Попов

 

 

 

 

 

 

 

Още от 90 г. професионален футбол

Първите ръководители

12 август 2014 13:57

Празнуваме 90 г. организиран футбол в България с поредица за историята... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 13:53

2. Учредяване на Български футболен съюз през 1935 г.... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 13:22

3. Начело на Българска национална спортна...... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 11:56

  5. Начело на Българска...... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 11:45

  6. Начело на Българския футболен...... още

1 2 3 4