90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 13:53
 

2. Образуван е български футболен съюз

 

Майор Борис Паров (16.05.1935 – 04.04.1936)

 

Идеята за отделянето на футбола от Българската национална спортна федерация (БНСФ) и обособяването му в самостоятелен съюз, която отдавна занимава спортните среди у нас, избива на повърхността в началото на 1935 г. Създаден е инициативен комитет  от над 170 души – бивши популярни футболисти, деятели, рефери и др., които подкрепят идеята. Осъзнава се, че моделът, по който е изграден футболът в Англия и напредналите във футбола страни, е много по-добър от нашия – федерация от универсален тип, в която членуват най-различни спортове.

Инициативата е оглавена от бившия вече функционер на БНСФ Павел Грозданов, който в досегашните си контакти с чужди клубове, в т. ч. и от съседните страни, най-добре вижда гореспоменатите предимства. БНСФ реагира незабавно, като заплашва, че

 

ще налага санкции на учредителите

 

Заплахата не разколебава хората. На 16 май след полунощ, в ресторант “Чаталджа” в София, се провежда учредителен конгрес на Български футболен съюз (БФС). Учредители стават софийските клубове: “АС 23” – представляван от делегата майор Борис Паров, “Славия” – Коста Ненов, “ФК 13” – Георги Гечев, “Цар Борис III” – Гаврил Филипов, “Ботев” – Захари Попов, “Устрем” – Георги Стойчев, “Фортуна” – Херил Финци, “Лозенец” – Сечанов, “Хоментмен 15” – З. Халваджиян, както и пловдивските “Сокол” – Завен Стаматов, “Хоментмен” – Чиразян и “Бар Кохба” – И. Соломонов. Между присъстващите личат имената на футболните легенди на “Левски” Симеон Янков и Димитър Мутафчиев (участници в първия ни национален отбор на Олимпийските игри в Париж през 1924 г.), Константин Йовев и Белчо Стоянов от “Славия”, инж. Асен Диков (“АС 23”), Любен Кралев (“Ботев”), международния рефер Георги Григоров и др.

 

Конгресът се ръководи от Павел Грозданов (на снимката)

Делегатите вземат решение да се провъзгласи учредяването на Български футболен съюз, който да поеме ръководството на футбола в България, да приеме Устав и да избере Управителен съвет: председател – майор Борис Паров, подпредседатели – Гаврил Филипов и капитан Гиков (“Ботев”, Пд), секретар – Борис Дякович (“ФК 13”), международен секретар – инж. Захари Попов (“Ботев”), футболен капитан – Димитър Шопов (“ФК 13”) и член – Никола Грозданов.

Избира се и Проверителен съвет в следния състав: председател – подполковник Пейо Старибротов (“АС 23”), членове – В. Петров (“България”) и Михаил Михайлов (“Спортклуб”).

В Съюзния съд влизат: Димчо Соколов (“Славия”), Борис Георгиев (“Шипка”) и Коста Ненов.

БНСФ се противопоставя на появяването на новия съюз, обявявайки го за “несъществуваща организация”. И още през следващите дни изключва тридесетина души от участниците на когреса, между които са Павел Грозданов, майор Борис Паров, Захари Попов и др.

БФС получава подкрепа главно в София. През юли “Славия”, ФК 13”, “АС 23”, “Цар Борис III” и “Ботев” напускат Софийска окръжна спортна област  и се присъединяват към новосъздадения съюз. БНСФ веднага им спира правата и им назначава комисари. В резултат на конфликта през октомври първенството на Софийска област е блокирано.

Под постоянния натиск и удари под кръста от страна на федерацията съюзът на отцепниците започва да се организира и да изземва управлението на футбола от БНСФ. До края на годината (от 26 октомври начело на федерацията е Тодор Кожухаров) се провеждат редица срещи между двете страни. На тях БФС отстоява позициите си, искайки “стопроцентова диференциация”, докато БНСФ предлага да се извърши едно по-осезателно разграничаване, но все пак в нейните рамки, с по-големи права на Централния футболен комитет. Международното представителство на футбола, бюджетът и определянето на политиката обаче да се ръководят от Върховния управителен съвет.

Страните остават непримирими и срещите завършват безуспешно. В създадената ситуация Софийската реферска секция запазва неутралитет. Оттам заявяват: “... софийските футболни рефери са обособени вече като самостоятелна автономна реферска организация, задължена да провежда футболни състезания на всички организации, практикуващи футбол”.

През януари 1936 г. БНСФ коренно променя позицията си. На свикана пресконференция с представители на окръжните спортни области е възложено на комисия да изработи Устав на федерацията на базата на диференциацията. Въпреки заявените добри намерения от нейна страна пак се получава съпротива отвътре и до окончателно споразумение не се стига. Конфликтът между двете страни достиг своята кулминация. В началото на март БНСФ определя Национална футболна дивизия, национален тим и областни спортни дивизии. По това време в нейния състав са вече 20 клуба, в това число и варненския “Шипченски сокол”, като продължават процедурите по приемане на нови членове.

Централният футболен комитет при БНСФ (от април негов председател е Иван Батанджиев) на свой ред изработва проект за Национална дивизия. Двете страни обявяват и свои програми за държавното първенство. В тази изострена обстановка се намесва министърът на народното просвещение Михаил Йотов. Той изпраща писмо №183/4 от април 1936 г. до спорещите и заинтересовани организации, с което ги информира за взетото решение. Писмото е преподписано от полк. о. з. Йеремия Василев, началник на службата за телесно възпитание на извънучилищната младеж:

                                                                        До Господин председателя на БНСФ

                                                                        Български олимпийски комитет и

                                                                        Клубовете, напуснали БНСФ

 

Съобщава ви се, че след като проучихме въпроса за разногласието в спортните среди и след като взехме предвид мнението на Техническия комитет при БОК в лицето на неговия председател Иван Сокачев, това на председателя на БНСФ Лазар Попов и от страна на напусналите БНСФ клубове мнението на г. майор Паров, с тяхно съгласие и въз основа на чл. 13 от Закона за физическото възпитание на българската младеж от 1931 г.

 

Разпореждам

 

Въз основа на чл. 16 от същия закон:

1. Обявявам Българския футболен съюз за несъществуваща организация.

2. Признавам Българската национална спортна федерация като върховна организация по футбола в страната със същите клубове до преди напускането на някои от тях; възлагам временното управление, на до излизането на новия закон, на следните лица: Тод. Кожухаров, Л. Попов, Илия Младенов, Дим. Божинов, П. Стоянович, Л. Николов, майор Паров и Ив. Батанджиев с държавен делегат Ив. Сокачев.

3. Да се създаде лекоатлетически съюз...

4. Управителните тела да се конститиуират незабавно.

5. Клубовете запазват универсалността си.

На конференцията, непосредствено след заповедта, ръководителитне на клубовете от първа дивизия на Софийската спортна област “сплотени и проникнати от съзнанието, че не чрез безогледни борби и по пътя на разцеплението се чертаят пътищата на новия български футбол, си подадоха ръка за взаимна работа”, отбелязва официозът в. “Спорт”.

Идеята за обособяването на футбола в самостоятелна организация остава за бъдещето.

 

 

Главна снимка: полк. Борис Николов Паров

 

 

Източници:

- Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, сигн. В 141;

- В. “Спорт”, 17 май 1935 г., 19 май 1935 г., 7 април 1936 г.

 

Една поредица на Димитър Цанев

 

Отдел "Връзки с обществеността и медии"

 

Още от 90 г. професионален футбол

Първите ръководители

12 август 2014 13:57

Празнуваме 90 г. организиран футбол в България с поредица за историята... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 13:22

3. Начело на Българска национална спортна...... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 13:07

  4. Начело на Българска...... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 11:56

  5. Начело на Българска...... още

90 г. организиран футбол - поредица

12 август 2014 11:45

  6. Начело на Българския футболен...... още

1 2 3 4