Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 година.
Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 година, член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 година и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 година, като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с прякорите си „лъвовете“ и „трикольорите“. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната.
Българският национален отбор участва общо седем пъти на Световни първенства по футбол. Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 година в Съединените американски щати. На турнира България отстранява на четвъртфинал действащият тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия. През тези години националният отбор е съставен от футболисти, играещи в реномирани европейски отбори и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998. Част от тези футболисти е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 година – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На Европейски първенства по футбол бъ̀лгарският национа̀лен отбо̀р се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо петнадесет квалификационни цикъла, в които играе. Олимпийският футболен отбор на България, взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 година в Мелбърн и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико. В несъществуващия вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България е участвала дванадесет пъти като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята на шампионата.
Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 година. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.
