8. Начело на

Българска национална

спортна федерация

застава ген. лейт. Владимир Стойчев ( септември 1944 –  септември 1945)

Автор: Димитър Цанев

След военния преврат на 9 септември 1944 г. управлението на страната се поема от политическата коалиция „Отечествен фронт“. С указ №10 от същия ден на регентите Кирил княз Преславски и ген. Никола Михов за представител на Министерския съвет е назначен Кимон Георгиев.

България поема своя път към социализма. Започват реформи, както и политически чистки в спорта в т.ч. и във футбола. Досегашният Български футболен съюз е разтурен. В края на месец септември се създава Централен спортен съвет при Българска национална спортна федерация (БНСФ), футболът остава в нейната структура. За председател е избран новопроизведения ген. Владимир Стойчев. Той е състезател по конен спорт на Олимпийските игри в Париж – 1924 г. и Амстердам – 1928 г. През 1936 г., вече подполковник от запаса той оглавява Български жокей клуб, а от месец юли 1943 г. е председател на Български съюз за бокс и борба при БНСФ. Активен участник в деветосептемврийския преврат.

Подпредседатели стават – свещеник Георги Богданов, д-р Спилко Хубенов и Антон Церковски, организатор Георги Павлов, секретар – касиер Георги Стоянов и членове – Христо Дионисиев, Брайко Кофарджиев и др.

Централният спортен съвет е утвърден със заповед №1420 от месец октомври на министръра на вътрешните работи Антон Югов.

Централният спортен съвет излиза с Апел към спортната общественост, в който се призовава: „1. Да се разгромят фашистките ръководства и се изберат нови привърженици на Отечествения фронт; 2. Да се изземат канцелариите и всички книжа, архиви, материали...“

Няколко досегашни ръководители на българския футбол – Тодор Кожухаров, Лазар Попов, Иван Батембергски и Дочо Христов са убити от Народния съд, затова, че са били министри или народни представители. Впоследствие през 1996 г. Върховния съд с отделни решения отменя присъдите и ги реабилитира.

Политическите чистки засягат и редица функционери от спортните области на страната.

Още на 10 септември Министерски съвет  назначава ген. Владимир Стойчев  за командир на Първа армия,

която взема участие в първата фаза на обявената война на Германия. По-късно във втората й фаза, генералът командва и новосформираната Първа българска армия, включена в състава на IIIУкраински фронт, която се сражава на територията на бившите Югославия и Унгария. На фронта той се отличава с войнските си качества и храброст, за което е награден с няколко български ордени, както и със съветските „Суворов“ Iстепен и „Кутузов“ Iстепен.

В тези бурни месеци – до края на войната ген. Стойчев успява да прелети и до Родината, за да вземе участие в извършваните реформи в нашия спорт.

В условията на Втората световна война, в която България активно участва и понася големи икономически тежести започва „затягане на коланите“ и във футбола. Редица футболни клубове от Столицата се уедряват и обединяват, за да могат да издържат на настъпващата криза. На 5 октомври 1944 г. ‚ФК13“ и „Раковски“ се обединяват по името „Раковски ФК“. През същия месец ‚Левски“ и Пощенски спортен клуб (правоприемник на Княз Кирил) се легитимират като ПСК „Левски“.

На 9 ноември „АС23“, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Подуене) се сливат под името „Чавдар“. За председател на клуба е избран ген. Владимир Стойчев. На 26 март с.г.  „Ботев“, „Устрем“, „Победа“, ‚Свобода“ и новоучредения СК „Септември“ (формиран от „Спортклуб“, „Сокол“, „Акоах“ и „Възраждане“) се появяват като „Септември“. На 3 април ЖСК се преименува на „Локомотив“.

Този процес на уедряване върви и в страната. От 18 февруари варненските „Тича“ и „Владислав“ се регистрират като „Тича-Владислав 45“. Един месец по-късно „Шипченски сокол“, „Левски“ и „Радецки“ стават „Спартак“. В Пловдив „Спортклуб“ и „Парчевич“ образуват „Спортклуб-Парчевич 45“ (СП45) и др.

В началото на месец април 1945 г. се провежда първата национална конференция на Централния съвет на БНСФ. На нея е избран управителен съвет в следния състав: председател ген. майор Владимир Стойчев, подпредседатели – свещеник Георги Богданов, д-р Спилко Хубенов и Боян Димитров, секретар – Георги Стоянов и др.

Около 4 месеца по-късно се извършват нови реформи в спорта. „Новото време изисква обединение на всички физкултурни сили, уеднаквяване на методите и пестене на кадрите...“, се посочва в мотивите за тези реформи. На 26 юли с.г. в заседателната зала на игрище „Юнак“ в София се провежда конгрес на Българската национална спортна федерация, Гимнастически съюз „Юнак“ и Български шахматен съюз, на който  се създава Народен съюз

за гимнастика и спорт (НСГС).

Избран е Управителен съвет в състав: председател – ген. Владимир Стойчев, подпредседатели – Ст. Денев, Иван Пиянечки, свещеник Георги Богданов, К. Пастармаджиев, секретар – Христо Дионисиев, завеждащи футбола – Георги Стоянов, Б. Пенчев и Любен Кралев, завеждащи юношите – Маноли Зилберман и К.Х.Цочев и др.

НСГС организира следващия турнир за Националната купа, преименуван в Купа на Червената армия. Поводът е подаръкът, направен от съветска военна делегация на българския спорт на 8 март 1945 г. Погазвайки всякакви норми в една суверенна държава. Съюза позволи най-масовия турнир да се играе за чужда купа!

Турнирът се провежда по системата на отстраняване в мач до полуфиналите. Мачовете за излъчване на представители на спортните области са през есента на 1945 година.

НСГС е изправен пред предизвикателството да възстанови и държавното първенство при бошуващата война, която създава непрекъснати проблеми. Убити са редица футболисти от цялата страна, в казармата са мобилизирани деятели, рефери, играчи. Парите не достигат за футбола и пр.

Мачовете за първенствата на спортните области започват през пролетта на 1945 г. и поради организационни неуредици се точат около 6 месеца. Финалната фаза се провежда от началото на месец септември. В нея участват 24 отбора от 19 града: по три от София и Пловдив, два от Варна и по един от останалите 16 града. Играе се по системата на елиминиране в един мач до полуфиналите.  

Борбата в почти всички мачове е много оспорвана. Има и някои изненади, най-голямата, от които е в София. На един от четвъртфиналите местният „Спортист“ побеждава съгражданите си от „Левски“ с 2:1. В полуфиналите „Спортист“ се налага и над варненския „Спартак“ с 3:2 в драматичен мач и отива на финала.

На 30 септември 1945 г. на игрище „Юнак“ в Столицата пред 20 000 зрители в първия финал се срещат местните „Локомотив“ и „Спортист“. След бърза и напрегната игра, по-обиграния състав на железничарите побеждава упорития си съперник с 3:1 (2:0). Вторият финал, проведен една седмица по-късно е белязан с много напрежение и неспортсментски прояви. Реферът Илия Попов отстранява Иван Радоев от „Спортист“ и Вучко Йорданов от „Локомотив“ за груба игра. Мачът завършва 1:1 (0:1) и „Локомотив“ печели втората си шампионска титла. От отбора  победител впечетляват с добрата си игра Стоян Орманджиев, капитанът Стою Недялков, двойката Крум Милев и Вучко Йорданов и др.

Мандата на ген. лейт. Владимир Стойчев приключва през месец септември 1945 г., когато е назначен за дипломатически представител на България в САЩ.

Главна снимка: 1928 ген. майор Владимир Стойчев състезател по конен спорт по време на Олимпийските игри в Амстердам.

Снимка 2: 1945 г., ген. лейт. Владимир Стойчев, командир на Първа българска армия на фронта Сигетвар, Унгария

Снимка 3: октомври, 1945 г., Локомотив (София) печели втората си шампионска титла. Състав: Стилиян Ангелов (Стар майстор) – капитан, Стою Недялков (Д-р Кох), Александър Дръндаров (Сандо), Спас Георгиев (Пано,Чолака), Асен Милушев (Комара), Крум Милев (Палаврата), Вучко Йорданов (Вучето), Симеон Костов (Симо,Сиамската котка), Стоян Орманджиев (Пашата), Лазар Христов (Лазо), Борис Каменов, Христофор Серафимов (Пеньо), Георги Василев (Гьоко), Йордан Атанасов (Гъси), Георги Манолов (Гошката), Георги Петров (Гогата)

Източници:

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура №2558, в. Народен спорт, бр.1/1944 г. и бр.42/30.07.1945г.