За БФС // История

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 11:40
 

90 г. организиран футбол - поредица

 

7. Начело на

Българския футболен съюз

застава министър Дочо Христов (23.04.1942 –  септември 1944)

 

Автор: Димитър Цанев

 

На 23 април 1942 г. Върховният управителен съвет на Българската национална спортна федерация (БНСФ) избира за председател на управителния съвет (УС) на Българсkия футболен съюз (БФС) Дочо Николов Христов. Той е бивш председател на спортен клуб „Бенковски“ (София). По професия е юрист, народен представител в XXVНародно събрание. В периода 14.09.1943 – 01.06.1944 г. става министър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Добри Божилов.

Подпредседатели са: Иван Батанджиев и полковник Илия Тихчев, секретар – Любомир Николов, касиер Борис Воденичаров, домакин – Христо Максимов, зав. Юношите – Иван Радоев и медицински съветник – д-р. Спилко Хубенов.

Първото предизвикателство пред новия УС е организирането на мача с националния отбор на Германия. Той се играе на 19 юли с.г. в София на игрище „Юнак“ пред 12 000 зрители. Германските футболисти не срещат сериозна съпротива от неподготвения и небалансиран отбор на България и още през първото полувреме решават мача с три гола.

Критиките на спортната общественост са насочени към неудачния състав на българския тим и липсата на каквато и да е било тактика, с която да се противопостави на авторитетния си съперник.

УС изготвя „дейна програма“ за подобряване на организацията в системата и издигане равнището на държавното първенство. Като първа стъпка Северобългарската и Южнобългарската спортни дивизии се раздробяват на по-малки единици – областни дивизии. Това се прави, за да се съкратят разстоянията , както и да се включат повече клубове в държавното първенство.

Финалната фаза на първенството – 1941/42 г, протича все така напрегнато, повишава се и интересът на публиката към него. Преминавайки през ситото на елиминациите до финала достигат силните отбори на „Македония“ (Скопие) и на столичния „Левски“. В първия мач на 11 октомври 1942 г. в Скопие футболистите на „Левски“ играят по-зряло и побеждават съперника си с 0:2 (0:0). Съдия е Борис Паунов (София). Във втория двубой една седмица по-късно в Столицата на игрище „Юнак“ гостите са по-агресивни, но правят непростими пропуски и отново губят с 0:1 (0:0). Мача се свири от софийския рефер Никола Гелев. „Левски“ става за трети път първенец на страната. Той печели и Царската купа със служебна победа на финала над пловдивския „Спортклуб“ (при 3:1 гостите напускат терена, заради изгонването на техен играч).

От началото на 1943 г. БФС започва да осъществява

самостоятелна финансова дейност

и е независим от БНСФ при харчене на събираните средства от футболни прояви единствено за неговите нужди.

Една година след въвеждането на областните дивизии се вижда, че експериментът е неудачен. През месец май 1943 г. БФС премахва областните дивизии с изключение на Софийската и възстановява съществуващото положение преди 1937-ма година. 28 клуба от 21 спортни области добиват право да се борят – в два мача при разменено гостуване за шампионската титла.

За подобряване дейността и политиката на съюза

председателя заявява  следните намерения:

-         Абсолютна дисциплина от всички – клубове, областни управи и други функционери при осъществяване на своята дейност. Това също ще способства за решителен напредък в българския футбол.

-         Поставяне решителна преграда за запазване на аматьорството във футбола. Предупреждението е към онези играчи, които започват да предявяват парични искания към клубовете си при победа на техния отбор.

-         Създаване на длъжности за добре платен организатор и футболен капитан при съюза и довеждане в страната на няколко добри треньори от чужбина. Намиране начин всеки един по-голям клуб да разполага с добре платен секретар – организатор, на когото да се повери по-голямата част от дейността на клуба.

Заявените намерения на председателя да се премине от работа „на обществени начала“ към платена работа от специалисти, от които да се търси отговорност е ход в правилна посока и ще доведе до положителни резултати.

При бошуващата война, която е непосредствено до нашите граници, УС организира още един международен мач. На 6 юни 1943 г. в София на игрище „Юнак“ българския наионален отбор среща силния състав на Унгария. Още в първите петнадесет минути великолепния център нападател на гостите Женгелер реализира три гола и почти предрешава мача. През второто полувреме българските футболисти заиграват по-убедително и намаляват резултата на 2:4. Унгарският защитник Шароши споделя: „Не очаквах такава съпротива. Изненадан съм от отбора на българите. Най-добрата част от българския тим беше нападението. Особено Милев и Спасов...“

Важно събитие в онзи момент е заседанието на Висшия спортен съвет при БНСФ, действащо като конгрес. То се провежда през втората половина на месец юли 1943 г. в София и взема няколко решения, които засягат непосредствено БФС.

-         Опрощават се всички играчи и клубове на които, в момента тежи някакво наказание. Русенският „Левски, който е разформирован е възстановен. „Спортклуб“ от Пловдив, изключен за една година също добива всичките си права. Това се прави по случай предстоящия 20-годишен юбилей на федерацията, който ще бъде честван на 16-18 декември с.г.

Създава се  Медицински фонд към БСФ, от който ще бъдат лекувани и подпомагани всички пострадали играчи по време на мачове.

-         Правят се промени в Устава на БНСФ. Чл. 45 буква „в“ дава право на председателя на БНСФ да взема сам решения по въпроси, по които той намери за добре, и които са задължителни за всички инстанции и поделения на Федерацията, в т.ч. и за БФС.  Футболната реферска колегия реагира остро на тази промяна, изтъквайки, че е насочена срещу суверенното й право да се произнася единствена по специфичните въпроси на реферството. И БНСФ е принудена да се съобрази с тази реакция.

-         Избира УС на БФС: председател Дочо Христов, Антон Обрешков, д-р Спилко Хубенов, Борис Воденичаров, Христо Максимов, Ив. Батанджиев, М. Янчев, д-р Чолаков, Асен Стоименов, Иванов (председател на „Спортист“), Любен Николов, Атанас Танев, Димитър Байкушев и Вл. Йонов. От досегашните членове е излязал само Иван Радоев, който преминава в Български юношески спортен съюз.

Съгласно новия Устав Управителния съвет е увеличен на 14 души.

В крайната фаза на поредното държавно първенство, издание 1942/43 г. столичните отбори „Славия“ и „Левски“ изминават безпрепятствено пътя си до финалната права. В първия мач, игран на 10 октомври 1943 г. „Славия“ побеждава достойния си съперник с 1:0 (0:0). В реванша през следващата седмица славистите са отново победители с 1:0 (1:0) и стават държавен първенец. Съобразно новия регламент „Славия“ е обявена и за носител на Царската купа.

Втората световна война се отразява още по-чувствително върху следващото държавно първенство – 1943/44 г. УС се сблъсква с множество сериозно проблеми: неявяване на отбори поради липса на средства, отменено е намалението на клубовете по БДЖ, извършена е мобилизация на редица футболисти в казармата, постоянни въздушни тревоги и първите две бомбандировки през месец ноември 1943 г. над София от британските въздушни сили и др.

Влошените условия в страната възпрепятстват все повече провеждането на мачовете и в края на годината 21-то първенство не завършва. Като заключителен акорд БНСФ и БФС се опитват да организират през месец декември турнир за пострадалите от войната. И макар, че се записват 10 отбора, турнирът се проваля.

Междувременно се променя политическата обстановка в страната, След военния преврат на 9 септември 1944 г. политическата коалиция „Отечествен фронт“ завзема властта и България поема своя път към социализма. Започват реорганизации във всички сфери на живота в т.ч. и в спорта и футбола.

 

 

Главна снимка: 18.04. 1942 г. , „Левски“ (София) – „Македония“ (Скопие) 1:0, втора финална среща на държавното първенство 1941/42 г. , главен съдия Никола Гелев (в средата)

Снимка 2: 06.06.1943 г., игрище „Юнак“, София, България – Унгария 2:4, съставът на България е с тъмни фланелки.

 

 

 

Източници:

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура II 11250 Надвечерието на двадесетгодишнината, Отчет на Върховния управителен съвет на БНСФ

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатураВ 141 в. Спорт, 21 юли 1943 г.

 

Още от 90 г. професионален футбол

90 г. организиран футбол - поредица

25 Февруари 2015 11:09
14. Начело на Републиканската секция по футбол застава Кирил Несторов ( 06.09.1961 – 20.09.1962) България за първи път на световно първенство в Чили през 1962 г.   Автор: Димитър Цанев   Кирил Несторов е роден през 1912 г. в Лясковец. В юношеските си години играе футбол в...

90 г. организиран футбол - поредица

25 Февруари 2015 10:58
13. Начело на Републиканската секция по футбол застава Лъчезар Аврамов ( април 1959 – 06.09.1961) България се класира за олимпийския футболен турнир в Рим през 1960 г.   Автор: Димитър Цанев   Лъчезар Аврамов е роден през 1922 г. в София. Завършва средното си образование в...

90 г. организиран футбол - поредица

25 Февруари 2015 10:46
12. Начело на Републиканската секция по футбол застава Стефан Петров ( март 1951 – април 1959) Републиканската секция по футбол организира юношески турнир на УЕФА през 1959 г.   Автор: Димитър Цанев   Стефан Петров е роден през 1919 г. в с. Бряг, Търговищко. След 9...

90 г. организиран футбол - поредица

25 Февруари 2015 10:41
11. Начело на Републиканската секция по футбол застава Младен Николов ( май 1950 – май 1951) Период на упадък на нашия футбол   Автор: Димитър Цанев   Младен Николов е роден през 1921 г. Завършва „Физкултурен сектор“ на ЦК на БКП. След завършване на пролетния...

Първите ръководители

12 Август 2014 13:57
Празнуваме 90 г. организиран футбол в България с поредица за историята

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 13:53
2. Учредяване на Български футболен съюз през 1935 г.

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 13:22
3. Начело на Българска национална спортна федерация застава министър   Тодор Кожухаров (26.10.1935–13.12.1936 г.)   Автор: Димитър Цанев   На 26 октомври 1935 година в София, в един от салоните на Софийска търговска камара, Висшият спортен съвет избира за председател...

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 13:07
  4. Начело на Българска национална спортна федерация застава Лазар Попов (14.12.1936 – 01.03.1939)   Автор: Димитър Цанев   На XІІ конгрес на Българската национална спортна федерация (БНСФ), проведен в Ямбол в салона на Военния клуб на 13-14 декември 1936 г. за членове на...

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 11:56
  5. Начело на Българска национална спортна федерация застава Иван Батембергски (01.03.1939 – 28.07.1940)   Автор: Димитър Цанев   След оставката на досегашния председател на Българската национална спортна федерация (БНСФ) Лазар Попов на 1 март 1939 г. в Сoфия...

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 11:45
  6. Начело на Българския футболен съюз застава Любомир Сокеров (28.07.1940 – 23.04.1942)   Автор: Димитър Цанев   Четири години след обявяването на новоучредения Български футболен съюз за „несъществуваща организация“ и неговото разтурване от властите...