За БФС // История

90 г. организиран футбол - поредица

25 Февруари 2015 10:58
 

90 г. организиран футбол - поредица

13. Начело на

Републиканската секция по футбол

застава Лъчезар Аврамов ( април 1959 – 06.09.1961)

България се класира за олимпийския футболен турнир в Рим през 1960 г.

 

Автор: Димитър Цанев

 

Лъчезар Аврамов е роден през 1922 г. в София. Завършва средното си образование в СССР. През 1951 г. е  Първи секретар на Димитровски комунистически младежки съюз /ДКМС/. Кандидат- член на ЦК на БКП /1954 г./. От 11 март 1957 г. до 16 април 1959 г. е Председател на ЦС на БСФС. Завежда отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП /1959 – 1960 г./.

Лъчезар Аврамов започва да ръководи футбола с досегашния състав на Бюрото. Повишил е само Недялко Донски на щат в първи зам. председател. От двегодишното управление на ЦС на БСФС,  Аврамов има поглед върху футбола, който се намира в структурата на съюза. Запознат е с неговото състояние, както и с предизвикателствата, пред които е изправен в онзи момент.

Основна негова задача е организирането и провеждането на следващото първенство – сезон 1959 – 1960 г. Приятна изненада в него е новакът „Септември“ София, който дебютира успешно в „А“ група. В неговия състав изгрява звездата на младия талант Димитър Якимов. Добре се изявява тимът на „Левски“ – впечатляват най-вече Димитър Йорданов и Стефан Абаджиев. ЦСКА с редица ветерани – Кирил Ракаров, Стефан Божков – в края на есента той слиза от футболната сцена, Димитър Мартинов, както и с няколко млади попълнения – Богомил Мартинов, Никола Цанев, Антон Кръстев, продължава да държи диригентската палка.

През тази есен заслужава да отбележим едно интересно събитие. На 20 октомври в концертната зала на ЦДНА в столицата се провежда

тържествено събрание по случай 50-годишнината на футбола в България.

В деловия президиум са министърът на финансите Кирил Лазаров, председателят на ЦС на БСФС Желязко Колев, председателят на РСФ Лъчезар Аврамов и др. Гости на тържеството са Анри Делоне, главен секретар на УЕФА, Р. Контра, председател на Френската футболна федерация, З. Кам, главен секретар на Футболната федерация на ГДР и др. Присъстват и легенди на българския футбол, като Симеон Янков и Гено Матеев – участници на олимпийския футболен турнир в Париж през 1924 г., Борис Габровски, Асен Пешев, Михаил Лозанов и Любен Ангелов – носители на Балканската купа през 1932 г. и др.

Председателят на РСФ Лъчезар Аврамов изнася доклад за историята и развитието на българския футбол от 1909 г., когато е образуван първия наш клуб „Футбол клуб“ в София до този момент.

Обявено е решение на ЦС на БСФС, с което са удостоени с високи звания редица деятели, треньори, футболисти и рефери.

Като част от юбилея, на другия ден се играе мач между националните отбори на България и Франция – носител на бронзовите медали от световното първенство в Швеция през миналата година. На стадион „Васил Левски“ са присъствали  45 000 зрители. След оспорвана игра, белязана с вълнуващи моменти и пред двете врати, българските футболисти побеждават с 1:0. Голът отбелязва Иван Колев в 86-та минута.

Престижна победа над авторитетен съперник.

През пролетния полусезон на първенството се създава по-голяма интрига. ЦСКА губи с 0:1 от предпоследния в класирането „Дунав“ Русе, после прави равен мач 1:1 в Пловдив срещу „Ботев“. От това се възползва прекия му конкурент „Левски“, който в ХVI иXVII кръг излиза с една точка пред него. Два кръга след това армейските футболисти нанасят поражение на „сините“ с 3:2 и отново оглавяват таблицата с три точки преднина. До края ЦСКА не отстъпва лидерската си позиция и завършва  на първо място. Втори е отборът на „Левски“. Столичният „Локомотив“ се изкачва на трето място. „Септември“ се нарежда на пета позиция с равен брой точки със ‚Славия“, но с по-лош голов коефициент. Голмайстори са Д. Йорданов /“Левски“/ и Ал. Костов /“Спартак“ Вн/

От „А“ група изпада „Спартак“ /Плевен/.

През сезон 1960 – 1961 г. отново се извършва структурна промяна в „А“ група, като същата се увеличава от 12 на 14 отбора. За кой ли път вече. В нея влизат първите три отбора от „Б“ група: „Берое“ /Стара Загора/, „Марек“ /Дупница/ и „Черно море“ /Варна/.

И този сезон започва интересно. Още в първия кръг ЦСКА – в него е преминал от „Септември“ Димитър Якимов, губи от „Левски“ с 0:1. Впоследствие губи и от „Локомотив“ с 1:2. Добре се представят „Миньор /Перник/ и „Марек“. На полусезона „ЦСКА“ и „Левски“ делят първото място с по 19 точки. В отбора на „сините“ добре се изявяват още капитанът Йончо Арсов, Георги Соколов, Александър Костов – Фанфана и др.

Развръзката започва в първия кръг на пролетния полусезон, когато армейците се реабилитират и побеждават „Левски“ с 2:0.

През втората половина на месец май избухва Нивалиновата афера.

След завръщане на отбора на „Левски“ от Гърция, където играе за Балканската купа, при митническа проверка на границата, в няколко играчи е намерено лекарството „Нивалин“. Това е изключително ефикасно лекарство при лечение на полиомиелит, познато и като церебрална парализа. Вратарят Иван Дервентски и защитникът Блаже Филипов са арестувани още на границата. Георги Соколов, Иван Вуцов и Димитър Йорданов са „прибрани“ в Дирекцията на народната милиция при пристигането си в София.

По онова време това бе сериозно нарушение на „социалистическия морал и законност“. Стигна се и до Съдебната зала. Надигнаха се гласове за сериозни наказания на заловените играчи.

Бюрото на ЦС на БСФС изключи от редовете на съюза Иван Дервентски, Блаже Филипов и Георги Соколов. На първите двама бе отнето званието „Майстор на спорта“.

Това беше точно преди важния мач на „Левски“ с „Миньор“ /Перник/. Аз попаднах съвсем случайно в тази невралгична ситуация. Централната футболно-съдийска колегия ме назначи да свиря този мач. Той се проведе на 21 май на стадион „Васил Левски“, пред многобройна публика от двата града. Макар и без трима основни играчи – в отбора на „сините“ присъстваха авторитетни имена: Арсов, Абаджиев, Йорданов, Аспарухов и др. Проблемът беше психологически. Играчите бяха депресирани от непрекъснатия натиск върху тях, особено от пресата. Бяха позагубили увереност в себе си.

Тимът на „Миньор“ респектираше: Евстатиев, Пушев, Карадалиев, Владимиров и др. До 38-та минута двубоят преминаваше в спокойно русло. Тогава при едно разбъркване пред вратата на „Левски“ Карадалиев отбеляза гол. Футболистите на столичани взеха инициативата, но до края на полувремето не можаха да променят резултата. След почивката те продължиха да упражняват натиск, но вратарят на перничани спаси всички отправени удари.

Публиката на „сините“, която също беше много изнервена, реагира при някои ситуации в противниковото наказателно поле. Искаше дузпи. Такива обаче нямаше. В 62-та минута футболистите на „Миньор“ поведоха с 2:0 с гол на Павлов. Отборът на „Левски“ рухна. В самия край Павлов оформи крайния резултат 0:3. След този мач „сините“ намериха сили да защитят второто място в класирането. Шампион стана ЦСКА с 10 точки преднина пред тях. Трети е „Ботев“ /Пловдив/, „Миньор“ и „Марек“ се нареждат на призовите 4-то и 5-то място.

Голмайстор на първенството е Иван Сотиров от „Ботев“ /Пловдив/ с 20 попадения.

През 1961 г. се учредява  наградата „Футболист на годината“.

Определянето на победител става чрез вотовете на спортните журналисти от цялата страна. След години, когато ЦС на БСФС разрешава трансферите на наши футболисти в чужбина, журналистите включваха и тях в своите предложеия.

За пръв носител на този приз беше избран вратарят на ЦСКА и националния отбор Георги Найденов.

През изминалите две първенства се забелязват и някои положителни явления. Засилва се конкуренцията за постове между играчите, особено във водещите отбори. Това допринася за тяхното спортно-техническо израстване. Отразява се положително и върху равнището на първенствата. От друга страна силните позиции на председателя Аврамов и партийния и държавния апарат, както и неговата взискателност, спомагат за подобряване организацията в първенствата.

Като слабост трябва да посочим, че не се санкционираха някои дружества, които уговаряха мачове помежду си. Най-фрапиращи бяха два мача от последния кръг на първенството 1958 – 1959 г. – „Черно море“ – „Берое“ и „Миньор“ /Перник/ - „Спартак“ /Варна/. Черноморци, които вече бяха изпаднали от „А“ група, „полегнаха“ на ‚Берое“ с 0:3. Футболистите на „Спартак“  позволиха на „миньорци“ да им вкарат 5 гола – толкова, колкото им трябваха. Мачовете се следяха и предаваха по телефона от Перник. С по-добрия си голов коефициент – 0.003 от „Берое“, „Миньор“ остана в елитната група. Тези спектакли се разиграха пред очите на хиляди зрители. Съдиите и дежурните секретари подробно ги описаха в своите доклади. От страна на Бюрото на РСФ не се взе очакваното решение. Секретариатът на ЦК на БКП отново взе въпроса в своите ръце. Трябваше да се запази „Миньор“. От този край беше Георги Димитров – „вождът и учителят на българския народ“.

Управлението на РСФ участва и в провеждането на финалните фази на три турнира за Купата на съветската армия. През 1959 г. Купата се печели от „Левски“, който във финалния двубой надделява трудно над достойния си съперник „Спартак“ /Пловдив/ - 1:0 /0:0/. Съдия е чехословакът А. Ружичка. Това е първото участие на чужд рефер в България след 9 септември 1944 г.

В следващото издание на турнира – 1960 г. Купата става притежание на силния състав на „Септември“, който побеждава в оспорван и драматичен финал пловдивския „Локомотив“ с 4:3. Победният гол пада в 120-ата минута на продълженията.

През 1961 г. ЦСКА няма проблеми във финала срещу „Спартак“ /Варна/, побеждавайки го с 3:0 /0:0/. Съдия е Петър Джонев /Пловдив/.

Приоритет на Бюрото на РСФ са също квалификациите за участие на олимпийския футболен турнир на XVIIлятна олимпиада в Рим през 1960 г.. Наши съперници в предварителната група са СССР и Румъния. Съгласно регламента в тях нямат право да играят футболисти, участвували на световното първенство в Швеция.

Българският отбор дебютира успешно на 27 юни 1959 г. в Москва срещу олимпийския тим на СССР. Пред 110 000 зрители на стадион „Ленин“ след оспорвана битка мача завършва 1:1. Голмайстори са: Димитър Миланов /26/ и Короленко /68/.

На реванша в София, на стадион „Васил Левски“ на 13 септември с.г., в един много напрегнат мач с голям психологически заряд,  България успява да победи СССР /олимпийски/ с 1:0 /1:0/ с гол на Иван Колев още в 11-та минута.

Следващият квалификационен мач с Румъния на 8 ноември в Букурещ е също много тежък. Противникът използува и груби способи срещу нашите футболисти. Още през първото полувреме е изгонен Панайот Панайотов за неспортсменско поведение и това отежнява положението му. Макар и с човек по-малко и при силния натиск на публиката /на стадион „23 август“ има 80 000 зрители/, отборът удържа натиска до 80-ата минута, когато Константин отбелязва гол и решава мача в полза на Румъния.

Реваншът с Румъния на 1 май 1960 г. в София се оказва решителен за трите отбора. С устремна игра и два бързи гола на Тодор Диев и Никола Ковачев през първото полувреме и един на Татару след почивката, българският отбор се нарежда на първо място в групата и подпечатва „визите“ си за Рим.

На финалния турнир в Рим през месец август – септември с.г.,  България е в една група заедно с отборите на Турция, Обединена арабска република /ОАР/ и Югославия /олимпийски/. В първия мач с Турция на 26 август в гр. Гросето, българските футболисти не изпитват особени затруднения срещу турските аматьори, побеждавайки ги с 3:0 /1:0/. Голмайстори са: Тодор Диев /11, 58/ и Хр. Илиев /77/.

Вторият мач се играе в гр. Аквила на 29 август срещу Обединена арабска република /ОАР/ при 38 градусова температура. Футболистите са затормозени значително от големия пек, но успяват да победят съперника с 2:0 /1:0/ с голове на Д. Йорданов и Т. Диев.

Решителният трети мача срещу Югославия е на 1 септември в Рим на стадион „Фламинио“ пред 15 000 зрители.

България: Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов – капитан, Иван Димитров, Димитър Ларгов, Никола Ковачев, Тодор Диев, Стефан Абаджиев, Христо Илиев, Димитър Якимов, Сиро Дебърски. Тренори: Стоян Орманджиев и Крум Милев. В предните два мача в отбора са играли: Стоян Китов, Никола Цанев, Д. Йорданов и Иван Колев.

Югославия: Шошкич, Дуркович, Юсуфи, Занетич, Самболац, Перушич, Козлина, Маравич, Галич, Кнез, Костич.

Съдия: Чезаре Йони /Италия/.

Спорът се решава през второто полувреме. Галич набързо нанизва два гола във вратата на Г. Найденов. Ковачев намалява разликата, но Галич отново покачва резултата на 1:3. В последните десетина минути отличния Спиро Дебърски реализира два гола и оформя равния резултат 3:3. Равенството  класира отбора на Югославия – с по-добро голово съотношение във финалната фаза на турнира. След мача Стоян Орманджиев, както и футболистите ще съжаляват, че не са дооценили резултатността в първите два мача.

И така без загубен мач в Рим отпадаме от борбата за медалите. Югославия става олимпийски шампион.

Екипът на Лъчезар Аврамов започва и квалификациите за участие на България в VIIсветовно първенство в Чили през 1962 г.. Отборът ни е във IIгрупа с Франция и Финландия. В първия мач на 11 декември 1960 г. в Париж, на стадион „Коломб“ срещаме Франция. През първото полувреме българските футболисти играят по-затворено и удържат натиска на „петлите“. След почивката отборът, подведен от контузията на Косу заиграва по-открито и е наказан от съперника с три гола, последния на Косу.

На 16 юни следващата година гостуваме на Финландия. Мачът се играе в Хелзинки на Олимпийския стадион пред 20 000 зрители. Българският отбор взима инициативата и налага бързо темпо. Преимуществото ни в играта срещу явно по-слабия ни противник се материализира с два гола: 0:1 Хр. Илиев /35/ и 0:2 Иван Колев /75 – дузпа/. Успешен мач по пътя за Чили.

Междувременно през предната година Лъчезар Аврамов е назначен за зам. министър на външната търговия. За него става все по-трудно да съвместява новата си работа в Министерския съвет с обществените си задължения като шеф на Бюрото на РСФ. Аврамов подава молба да бъде освободен от този пост. Това става на пленум на РСФ на 6 септември 1961 г.

Описание на снимките:

Главна снимка: Лъчезар Аврамов

Втора снимка: Георги Найденов

Трета снимка: Отборът на ЦСКА 1961 г. От ляво надясно: клекнали – Иван Ранков, Никола Цанев, Панайот Панайотов, Димитър Якимов, Иван Колев, прави – Георги Найденов, Кирил Ракаров, Никола Ковачев, Панталей Димитров, Стоян Кошев, Манол Манолов – капитан. 

Още от 90 г. професионален футбол

90 г. организиран футбол - поредица

25 Февруари 2015 11:09
14. Начело на Републиканската секция по футбол застава Кирил Несторов ( 06.09.1961 – 20.09.1962) България за първи път на световно първенство в Чили през 1962 г.   Автор: Димитър Цанев   Кирил Несторов е роден през 1912 г. в Лясковец. В юношеските си години играе футбол в...

90 г. организиран футбол - поредица

25 Февруари 2015 10:46
12. Начело на Републиканската секция по футбол застава Стефан Петров ( март 1951 – април 1959) Републиканската секция по футбол организира юношески турнир на УЕФА през 1959 г.   Автор: Димитър Цанев   Стефан Петров е роден през 1919 г. в с. Бряг, Търговищко. След 9...

90 г. организиран футбол - поредица

25 Февруари 2015 10:41
11. Начело на Републиканската секция по футбол застава Младен Николов ( май 1950 – май 1951) Период на упадък на нашия футбол   Автор: Димитър Цанев   Младен Николов е роден през 1921 г. Завършва „Физкултурен сектор“ на ЦК на БКП. След завършване на пролетния...

Първите ръководители

12 Август 2014 13:57
Празнуваме 90 г. организиран футбол в България с поредица за историята

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 13:53
2. Учредяване на Български футболен съюз през 1935 г.

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 13:22
3. Начело на Българска национална спортна федерация застава министър   Тодор Кожухаров (26.10.1935–13.12.1936 г.)   Автор: Димитър Цанев   На 26 октомври 1935 година в София, в един от салоните на Софийска търговска камара, Висшият спортен съвет избира за председател...

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 13:07
  4. Начело на Българска национална спортна федерация застава Лазар Попов (14.12.1936 – 01.03.1939)   Автор: Димитър Цанев   На XІІ конгрес на Българската национална спортна федерация (БНСФ), проведен в Ямбол в салона на Военния клуб на 13-14 декември 1936 г. за членове на...

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 11:56
  5. Начело на Българска национална спортна федерация застава Иван Батембергски (01.03.1939 – 28.07.1940)   Автор: Димитър Цанев   След оставката на досегашния председател на Българската национална спортна федерация (БНСФ) Лазар Попов на 1 март 1939 г. в Сoфия...

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 11:45
  6. Начело на Българския футболен съюз застава Любомир Сокеров (28.07.1940 – 23.04.1942)   Автор: Димитър Цанев   Четири години след обявяването на новоучредения Български футболен съюз за „несъществуваща организация“ и неговото разтурване от властите...

90 г. организиран футбол - поредица

12 Август 2014 11:40
  7. Начело на Българския футболен съюз застава министър Дочо Христов (23.04.1942 –  септември 1944)   Автор: Димитър Цанев   На 23 април 1942 г. Върховният управителен съвет на Българската национална спортна федерация (БНСФ) избира за председател на управителния...