3. Начело на

Българска национална

спортна федерация

застава министър

Тодор Кожухаров (26.10.1935–13.12.1936 г.)

Автор: Димитър Цанев

На 26 октомври 1935 година в София, в един от салоните на Софийска търговска камара, Висшият спортен съвет избира за председател на Управителния съвет на Българска национална спортна федерация Тодор Кожухаров. Той е министър на съобщенията в правителството на Андрей Тошев, бивш председател на "Славия" (София) от 1926 г.

Подспредседатели стават д-р Иван Славов и Лазар Попов. За футболен съветник е определен Иван Батанджиев, а за ръководител на националния отбор - футболната легенда Иван Радоев. Като о.з. офицер - участник в Балканската и Първата световна война, на Кожухаров се е разчитало, че има управленски опит и здрава ръка, и ще се справи със сложната обстановка във футбола. Както посочихме в предишния материал, в този период новоучреденият Български футболен съюз предприема практически стъпки за изземването на футбола от структурата на БНСФ и подчиняването му на своята власт. Но се натъква на яростната съпротива на федерацията.

В разгорещения спор се включват и спортните среди. В уводната си статия "По кой път да се тръгне" вестник "Спорт" от 28 октомври отбелязва: "... у нас се води борба за диференциация на спортовете, ръководени досега от БНСФ. Колкото и да се омаловажава тази борба, тя е налице, тя раздвоява софийския футбол и е на път да увлече и няколко крупни организационни единици от провинцията. Краят на тази борба ще дойде само при наличността на искрено единодушие, възприети реформи и предаване централното ръководство на бъдещите единни организации в ръцете на хора, улегнали, добросъвестни, пестеливи, недразнещи с миналата си спортна и извънспортна деятелност..."

През следващите пет месеца се провеждат редица срещи между БНСФ и БФС за преодоляване на настъпилата криза, но до споразумение не се стига. В спора се намесва министърът на народното просвещение Михаил Йовов, в чийто ресор е спортът. Със своя заповед, изпратена с писмо №183/4 март 1936 г. до заинтересованите страни, той разформирова БФС и извършва някои промени в състава на УС. Извадени са няколко души, начело с д-р Иван Славов, поддържащ диференциацията. Включени са и нови лица: Иван Младенов, майор Борис Паров (председател на досегашния БФС), Димитър Божинов и Любен Николов.

След този акт на министъра страстите постепенно се уталожват и УС заработва при по-спокойна обстановка. Усилията му са насочени главно към влизане на местните първенства в нормален ритъм. Първенството на първа дивизия от Софийската окръжна спортна област започва едва в средата на април 1936 г. Поради липса на време отборите играят по един мач помежду си, вместо предвидените в Правилника два. В другите спортни области също така има някои проблеми. В Плевен мачът между местните "Левски" и "Скобелев" преминава при голям инцидент: публиката нахлува на терена, започва ръкопашен бой, има двама ранени. Идват сигнали, че отборът на "Г. Дражев" (Яб) е провъзгласен за областен първенец без да е играл в областното първенство и т. н.

В този момент усилията на УС са насочени главно към

участието на националния отбор

в VI турнир за Балканската купа

Той се провежда в Букурещ между 21 и 24 май. По време на пребиваването си в румънската столица делегацията ни е приета от българския пълномощен министър Сава Киров. Мачовете се играят на стадион ОНЕФ при огромен интерес. Публиката обаче е враждебно настроена към нашия отбор. След трудна победа над Гърция с 5:4 (3:1) и загуба от Румъния с 1:4 българският тим се класира на второ място. Футболистите на Югославия не се явяват на турнира.

Поражението от румънците предизвиква безпощадна критика срещу БНСФ. Стига се до колективна оставка на УС, макар че някои от неговите членове се противопоставят с аргумента, че управлението на федерацията не може да зависи от победите или пораженията на един тим. С писмо №296/18.06.1936 г. министърът на народното просвещение съобщава на БНСФ за взетото решение: освобождава досегашния УС, начело с Тодор Кожухаров, и назначава нов "служебен" кабинет с председател Никола Карагьозов (спортен функционер на АС-23, бивш председател на Арбитражния съд при БНСФ), подпредседател - Вл. Бойкикев, главен ръководител на футбола - Гено Матеев, помощник-ръководител на футбола и технически инспектор - Стефан Чумпалов, административен инспектор - Ас. Дяков, международен секретар Филип Митов, помощник касиер - А. Станишев и съюз лекар – д-р В. Стаменов. Чумпалов отказва предложения му пост.

Надигат се гласове, че тези служебни назначения в последно време противоречат на Устава на БНСФ, съгласно който избирането и освобождаването от длъжност на управителните тела става на конгрес. И тази практика се прекратява.

Екипът на Никола Карагьозов трябва да реши спешно въпроса с участието на националния отбор на предстоящия олимпийски футболен турнир в Берлин. Организират се последни два контролни мача на отбора, в които да се прецени неговото състояние. В началото на юли в София националите играят срещу белградския спортен клуб "Югославия" и губят с 2:4. "Видяхме един разглобен национален тим, преуморен, лишен от желание за игра", отбелязват критиците. Пет дни след това националният отбор гостува в Белград на "Б" отбора на Югославия и отново претърпява загуба. При 1:3 мачът е прекъснат поради настъпилия мрак.

Оказва се, че предупреждението на специалистите, че нямаме подготвен отбор за такова голямо изпитание, е основателно. На 16 юли УС на БНСФ решава

националният ни отбор да не участва

на Олимпийския футболен турнир

Решението, което играчите наричат "чудовищно", се приема със задоволство от всички. Вместо определените 14 футболисти за Берлин, за да наблюдава мачовете от турнира, заминава делегация в състав: Вл. Бойкикев, Гено Матеев и Пенко Рафаилов.

Карагьозов изпълнява задълженията си в тягостна обстановка. Противоречията между различните течения във футболните среди влияят на неговата работа. Непрекъснато спада и авторитетът на БНСФ, симпатиите на хората към федерацията намаляват. Трябва да се направи нещо, за да се разведри климатът и да се нормализира положението. В този момент се намесва Висшият спортен съвет, който насрочва извънреден конгрес на БНСФ във Варна на 16 август 1936 г. На него изтича тримесечният мандат на Карагьозов.

Конгресът преминава под мотото "обединителен", делово и без конфронтации. Най-важни сред взетите решения са:

- Членуването на клубовете към федерацията се определя с 50 възрастни и 25 юноши. Членският внос към картотеката остава същият – 11 лв. на лице годишно;

- Въприема се диференциация на базата на автономни комитети (имат се предвид и тези на другите спортове в системата). Техните бюджети се определят от конгреса. Ръководят се от касиера на федерацията, но могат да се изразходват само по искане на съответния комитет и специално за спорта, за който комитетът отговаря;

- Програмите и своята дейност, начина на състезания и други технически работи всеки комитет определя и разработва сам.

Вижда се намерението на БНСФ за предоставяне на повече самостоятелност в дейността на комитетите. Конгресът избира УС, който впоследствие се конструира както следва: председател - Тодор Кожухаров, подпредседатели - Лазар Попов и Никола Карагьозов, гл. секретар - Кирил Василев, касиер - Иван Младенов, международен секретар - д-р П. Стоянович, домакин - Д. Божинов, организатор - Ст. Гайдарски, и съветници - майор Кожухаров, Асен Станишев и Ангел Друмев.

Да припомня, че това е пленарен състав, който ръководи освен футбола, и другите спортове, влизащи в структурата на БНСФ.

Избира се и Футболен комитет: Иван Батанджиев, Иван Радоев, Никола Калканджиев, ротмистър Бойдев и Стефан Данчев.

След конгреса се осъзнава, че негова голяма грешка е избирането на всички лица, влизали в състава на федерацията още преди започване на недоразуменията и борбите. С това конгресът се е отдалечил много от първоначалната си цел за пълно единство и разбирателство между съществуващите до момента лагери.

Новоизбраният УС организира финалната фаза на държавното първенство. В нея участват 12 отбора. В полуфиналния мач "Тича" (Вн) - "Кракра" (Пк), проведен на игрище "Левски" в столицата, варненци много трудно отстратяват коравия си съперник. Първенецът се излъчва на 18 октомври пак на игрище "Левски" в двубоя "Славия" (Сф) - "Тича" (Вн). След убедителна игра отборът на "Славия" побеждава с 2:0, печелейки за трети път шампионската титла. Съдия е Тодор Атанасов.

През есента вниманието на ръководството е съсредоточено върху първенствата на окръжните спортни области, които започват през октомври. Както и досега, най-много проблеми възникват в Софийска окръжна спортна област. След късно започване мачът "Левски" - "ФК13" е прекъснат в 76-ата минута поради настъпилата тъмнина. Покрай преобладаващите добри съдийства се наблюдават и посредствени. Анулиран е мачът "Борислав" - "Княз Кирил" за допуснати сериозни грешки на рефера Т. Пенчев. Подобна е картината и в местните първенства. В Пловдив мачът "Сокол" - "Шипка" не завършва поради нанесен побой на съдията Кл. Гличев. Произволи по терените има и в Русе, Плевен и други градове. И трябва да се вземат строги мерки за предотвратяване на тези отрицателни явления.

УС управлява до XIIконгрес на БНСФ, проведен в Ямбол на 13-14 декември 1936 г. Кожухаров отказва да се кандидатира за нов мандат и е провъзгласен за "почетен член" на федерацията.

Описание на снимките:

Главна снимка: Букурещ, май 1936 г., на втория ред, от ляво на дясно е Сава Киров

Снимка 2: Никола Карагьозов

Снимка 3: Тодор Кожухаров

Източници:

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура В 141, в. "Спорт", бр. 1054/27.10.1935 г.

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура В 141, в. "Спорт", бр. 1158/19.06.1936 г.

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура В 141, в. "Спорт", бр. 1190/19.08.1936 г.

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура В 141, в. "Спорт", бр. 1238/14.12.1936 г.